Приятели
По дълъг и уморителен път вървял човек с куче. Двамата били напълно изтощени. Изведнъж видели пред себе си оазис: прекрасни порти, зад оградата - музика, цветя, ромолене на ручеи.
- Какво е това? - попитал пътешественикът пазача на портата.
- Това е раят. Ти вече си мъртъв, можеш да влезеш и да си починеш истински....
- Има ли вода?
- Колкото искаш. Чисти фонтани, прохладни басейни.
- А ще ми дадат ли храна?
- Колкото поискаш.
- А кучето?
- Съжалявам, с кучета не може! То трябва да остане тук.
Пътешественикът продължил нататък. Скоро стигнал до една ферма. На портата също имало пазач.
- Може ли да пием вода тук? - попитал човекът с кучето пазача.
- Да, на двора има кладенец.
- А кучето ми?
- До кладенеца има поилка.
- А дали ще ви се намери малко храна?
- Да, ще те нахраним.
- А за кучето?
- Ще се намери кокалче.
- Какво е това място?
- Това е раят.
- Но пазачът на оазиса, покрай който минах преди да стигна тук, ми каза, че раят е там.
- Лъже! Там е адът.
- Но как търпите това?
- Те са ни много полезни, защото до рая достигат само тези, които не изоставят приятелите си.
[Паулу Коелю]
Притчи
